Архитекти или „олигархитекти”?

Много често архитектите имат дълги и сложни връзки със силните на деня. При всички случаи, понякога малко власт помага за издаване на разрешителни за проектиране. Съвсем отчетливо през последните години тази връзка започва да укрепва и затвърждава, като въпросните световно известни проектанти биват наричани шеговито олигархитекти. Общото при тях е, че са склонни да създадат проекти за всеки, който плаща, а да кажем, повечето поръчители не фигурират в списъка за коледни картички на „Амнести Интернешънъл”, пише Times.

Пример за това е американският архитект Филип Джонсън, който е известен с всичко друго, но не и с морала си – “Готов съм да работя и за дявола, ако е решил да строи”. Също толкова провокативно звучи отговорът на зададения му през 1990 г. въпрос, дали би проектирал за Хитлер – “Кой може да каже? Това би изкушило всекиго.”

През изминалата седмица по време на лекция в Белфаст, архитектът с полски корени Даниел Либескинд, който е автор на еврейския музей в Берлин, атакува архитектите, които строят в Китай – “Аз няма да работя за тоталитарен режим. Архитектите би трябвало да имат по-етична позиция”. Преди Либескинд да популяризира своите “розови” възгледи, западните архитекти години наред изграждаха сгради-монументи, посветени на определени режими. Днес ситуацията не е много по-различна.

Факт е, че ако бъдат проследени парите, стоящи зад всяка сграда, поне една част от тях ще се окажат “мръсни”.

Кой архитект би отказал да проектира вероятно най-мащабната сграда в света? Не и Норман Фостър, който през последните години категорично смени позицията си на неутрален и днес почти няма място по света, където той да не работи.

Нагледен пример за това са т.нар. развиващи се пазари и най-вече проектът му “Кристалният остров” (Crystal Island) в Москва, който е по поръчка на руския петролен и имотен магнат Шалва Чигирински.

Сградата ще бъде четири пъти по-голяма от тази на Пентагона и в нея ще се помещава московския новобогаташ. Според някои името на проекта е вдъхновено от филма “Хероин” на Аарон Спелинг – световноизвестен холивудски продуцент, потомък на руски евреи-емигранти.

Друг пример в подкрепа на темата за олигархитектите е кулата на „Газпром” в Санкт Петербург. Компанията е най-големият износител на природен газ в света и не е тайна връзката й с руския президент Владимир Путин. Факт е, че, именно от „Газпром” зависи геополитическата стабилност в по-голямата част на Европа и Азия.

Проектираната от британците RMJM кула, чиято височина е цели 394 м. ще бъде издигната точно пред катедралата Смолни, която датира от 18 в. Хиляди излязоха на протест срещу проекта през януари и това едва ли ще бъде еднократна проява.

Заха Хадид също е сред съвременните архитекти, които приемат всякакъв тип проекти. Впечатление прави проектът й, паметник на бившия КГБ лидер Хейдар Алиев, който в последствие управлява Азърбейджан.

За този си проект тя е остро критикувана от „Амнести Интернешънъл”, но въпреки това през 2003 г. самата тя поднася цветя на гроба на Алиев.

Рем Куулхаус и OMA не остават по-назад. Техен е проектът за централния офис на CCTV в Китай. Като обяснение за този свой проект, архитектът посочва, че сградата ще стимулира демокрацията в страната.

Интересно е, как една сграда ще превърне еднопартийна диктаторска държава в демократична. Най-новото обяснение по отношение на този проект гласи, че “нестабилния” дизайн на 234 метровата кула, отрязява “нестабилния” характер на китайското политическо бъдеще, когато държавата бъде отворена към капитализма.

Казахстан също прави всичко възможно, за да усвои добре приходите си от петрол. В страната от 17 години насам не са провеждани демократични избори, но това не пречи на амбициите й да построи новата си столица буквално по средата на нищото.

Едва ли някои би се изненадал от факта, че проектът за сградата “Пирамида на мира и смирението” е дело на Норман Фостър и Кишо Курокава.

сграда.ком