Катедралата в Майнц

Катедралите са били и продължават да бъдат великолепни творения. Тe са едни от сградите, чиито проекти са най-амбициозни и далеч надминават големината и сложността на повечето други констукции, което често води до това, че са необходими много години, за да бъдат построени.
Връхна точка в еволюцията на Романската и Готическата катедрална архитектура се достига в Англия и Западна Европа от средата на 11 век до края на 14 век.
Заедно с катедралите във Вормс и Шпайер, тази в Майнц представлява връхна точка в Романската катедрална архитектура в региона на Рейн в Германия. Тези катедрали често били наричани Кайзер Домс.
Катедралата в Майнц, известна като Св. Мартин на английски и като Майнцер Дом на немски, се намира близо до историческия център и пазарния площад на града. Нейното тяло с шест кули, изградено от червени пясъчници, се определя като една от най-големите забележителности в Майнц. Тя е главно романска като стил, но късните екстериорни добавки от различни архитектурни влияния са се отразили на нейния изглед днес.
До катедралата се намира пазарният площад, както и капелата Готхард със статуя на Св.Бонифаце отпред. В близост се намира и Гутенбергският музей. Повечето сгради, ограждащи Катедралата в Майнц, са запазени в същия вид, както когато са били конструирани.
Конструкцията на средновековната църква датира от времето на Архиепископ Вилигис. Строежът започнал през 975, но за съжаление катедралата изгоряла в деня на своето освещаване през 1009. До 1037 основните части от тялото й били ремонтирани и готови. Катедралата многократно реконструирана, достигнала своя сегашен вид главно през 13 и 14 век. Конструкцията е от дебели зидани стени и стълбове. Тя е трикорабна, като главният кораб си личи ясно в план, но не и по фасадите. Катедралата има две апсиди(характерни за романската архитектура), което се дължи на Каролингско влияние. Под най-големия купол, в комбинация от романски и готически стил, се намира трансепта, който разделя западния хор от кораба. Неговата ширина и тази на главния кораб са еднакви. Квадратът, който се образува от тяхното пресичане(квадрат на среднокръстието) във височина става осмостен и от него се получава издигането на купола. През 15 век към него била добавена готическа камбанария. Западният хор с главния олтар е посветена на Св. Мартин, а източната – на Св. Стефан. Последната е със стени от около 2м и е най- старата част от катедралата. Няма възможност за обикаляне на главния кораб, тъй като няма амбулатории, заобикалящи хора, а той е сакрален и през него не може да се минава (Това всъщност е една от главните разлики между немските и френските романски катедрали). В църквата се влиза (от север) откъм площада през голяма бронзова порта, на която са изписани нейните майстори. Над нея присъстват характерните за романската архитектура архиволти над входните отвори, както и декорациите по тимпаните. Катедралата прилича много на крепост и има относително малки прозорци. Тя е част от манастирски комплекс, датиран от 15 век, който е на два етажа. Днес там се помещава Епископския и Епархиален музей, който пази и показва свещени реликви от различни епохи.

РАЗМЕРИ:
Обща дъжина: 109м отвътре и 116м отвън
Дължина на средния кораб: 53м
Ширина на средния кораб: 13,5м
Височина на средния кораб: 29м
Височна на Западната кула: 83м
Светла височина на източния купол: 38м
Светла височина на западния купол: 44м


Просторният интериор на катедралата е постигнат чрез масивни кръстати сводове, дали убежище на гробници и погребални монументи на много влиятелни личности. Рисунките по стените на средния кораб се датират от последния век. Голям шедьовър са също така изписаните прозорци, които служат не само за декорация, но и представляват различни библейски истории, написани върху стъкло за неграмотните през средните векове. Много от поддържащите колони и корабите са декорирани с дялани и рисувани статуи на френски и немски светци.
Катедралата претърпяла множество реконструкции през дългата си история. След като през 1767 била ударена от мълния, западната кула се сдобила с нов връх. Той бил построен от камък, а не като предишния – от дърво. През 1778/79 Игназ Микаел Нюман, син на известен бароков архитект - Балтазар Нюман, построил жилищните помещения. Тъй като е имало голям страх от пожари, дължащ се на това, че катедралата горяла седем пъти през вековете, тези постройки били построени с огнеопорен каменен покрив. Заради бомбардировката над Майнц през 1793 източната кула била частично разрушена. Била реконструирана през 19 век. Градският архитект Георг Мъолер направил дизайна на кръглия железен купол, който по-късно бил премахнат и заменен от по-подходящ покрив от историческа гледна точка. През Втората Световна 80 процента от града била разрушен, но за щастие катедралата понесла малки щети. Реконструкцията на манастира и Църквата Св. Годхард, която също била повредена, завършила през 1960.
Тази романска католическа катедрала е центъра на епископския престол на Майнц. В нейния разцвет там са се състояли коронации на германски крале, които били извършвани от Папата. Също така в нея на 27 март 1188 Папа Грегори Осми осветил кръста, който Фредерик Барбароса взел за Третия Кръстоносен Поход.