Китайските градини

Китайските градини изразяват вечната божествена хармония на природата. Тези живописни творения с хилядолетна традиция стават основа и вдъхновение за ландшафтното изкуство в цял свят.

От прастари времена градината е неделима и основна част от живота на китайския императорски двор. Изпълнена със символика, тя следва националните културни традиции и е преди всичко олицетворение на любовта към природата. Първоначалните си елементи китайските градини запазват до наши дни.

В най-старите писмени източници се говори за сложни и тайнствени градински пространства, в които липсва каквато и да била геометрия. Те имали религиозно и естетическо значение и били място за пълноценен отдих.

В Китай всички аспекти на живота се ръководят от строги норми и правила. За това може да се съди по калиграфията, граматиката, броя на копчетата на дрехите, размера на ветрилото или диаметъра на чашките за чай. Градината означавала бягство от тези окови в свободния свят на въображението и сънищата. Нейното хармонично оформление давало воля на фантазията.

Градините на китайските владетели често били с размерите на цели провинции. Но най-важна е не големината, а начинът, по който са устроени. Те са сложни организми, които черпят вдъхновение от китайската живопис и калиграфии. И самите стават източник на вдъхновение. Проектантът на градините обикновено бил и художник, и поет.

Чак до IV в. китайската градинска естетика остава под влияние на таоистката философия, според която човешкият живот трябва да отразява ритъма на всемира. Според нея реките са артериите на Земята, планините - нейният скелет. Постепенно започва да се налага и влиянието на будизма. Появяват се градини, предназначени за медитация. Техен основен елемент е отшелническият павилион, закътан сред скали, борове, бамбукови дървета и цъфтящи растения. Прекрасните произведения на ландшафтния дизайн, изпълнени с дървета край свещени езерца, пещери, тунели, камъни с причудливи форми, лъкатушещи рекички, мостчета и павилиони, са решени асиметрично. Градините са оформяни според описанието на рая на безсмъртните.
Целта на творците е постигането на абсолютна хармония.

Названията на градините доказват, че става дума преди всичко за пространства, предназначени за хора, които искат да се усамотят и да се отдадат на съзерцание и размисъл: Резиденция на самотата и светлината, Градината на самотните орхидеи, Павилионът на мъглите, Езерото на огледалата, Океан от уханен сняг и др.

Много китайски императори и висши сановници имали собствени градински ареали. Така например през VII в., по време на властването на един от императорите от династията Суй възниква Градината на Запада край град Ханджоу. В нея той уреждал куклени представления. През периода на династията Тан (618-907) градинското строителство придобива масови размери. Тогава се появява Градината на Великолепното чисто езеро, където един от императорите се отдава на страстната си любов с любимата наложница.

Един от императорите от династията Сун (960-1279) бил художник и колекционер на бронзови пластики. Имал и голяма колекция камъни, изваяни от водата в причудливи форми, с които украсил своята градина. Мястото, което избрал за нея, било според таоистките гадания място на щастието. Най-високата планина там се наричала Планината на безбройните години.

Когато на престола застава династията Мин (1368-1644), за столица на Китай е избран Пекин. Тогава езерото е разширено, засадена е и много зеленина, като е запазен контрастът между града и парковия ареал. Периодът на най-голямото строителство в Пекин настъпва през 1735-1796. По нареждане на императора е построен прочутият Летен дворец. Градината на Хармоничното щастие към двореца се смята за една от най-красивите в света. На 200 км североизточно от столицата били създадени други прочути градини, прострели се върху 560 хектара. Те били разположени насред дивата природа в район със суров климат, смекчаван от стотици топли извори. Обградени били със зигзаговидна стена, която се виела по хълмовете. Техните наименования говорят за естеството на местната природа: Градината на боровия вятър, който се носи през десет хиляди долини, Извори, бликащи под лунна светлина, и др.

През ХVIII в. в концепцията на китайските градини се проявяват френско и италианско влияние. Главна роля в това отношение играят монасите йезуити. Появяват се градини по Версайски образец, в чиито павилиони императорът съхранява различни художествени произведения и уникати - гоблени, венециански огледала и др.

Древната градинска традиция се запазва и през ХIХ в. По време на Втората "опиумна" война (1856-1858) някои градини били ограбени. Но императрица Цъ Си използвала финансовите средства, предназначени за модернизация на китайския флот, за възстановяване на Градината на чистата вълна и за построяването край езерото Кунмин на чайна от мрамор.

Китайските императорски градини се радват на огромен интерес от страна на туристите. Но има градини, до които имат достъп само избрани последователи на източната философия. Наричат ги Градини на учените. Скрити зад високи зидове, те предоставят на интелектуалците превъзходни условия за медитация. В романтичните павилиони се предлагат само класически текстове на будизма и конфуцианството.
Китайските градини наистина за известно време попадат под европейско влияние, но същевременно и самите те са вдъхновение за Европа и по-конкретно за английската революция в градинската естетика. Тайните на тяхното оформление разкрива за света архитектът Уилям Чеймбърс, чието име става синоним на английския ландшафтен дизайн.
бта.бг