Висящите градини на Вавилон

На 90 км от Багдад се намират развалините на Вавилон - най-големия и най-богат град на древността. Много удивителни съоръжения имало във Вавилон, но най-поразителни били Висящите градини на царския дворец, превърнали се в легенда. Те са свързвани с името на Семирамида, царицата на Асирия, но били създадени не от нея и дори не по времето на нейното царуване, а в чест на любимата жена на вавилонския цар Навуходоносор.

Войските на Асирия два пъти разрушавали столицата на Вавилонското царство. Затова Навуходоносор II (605-562 пр. Хр.) сключил военен съюз с Кнаксар, царя на Мидия, срещу своя враг. След победата двамата си поделят територията на Асирия. Военният съюз бил укрепен с женитбата на Навуходоносор II за Амитис, дъщерята на мидийския цар. Прашният и шумен Вавилон, разположен върху гола пясъчна равнина, потискал царицата, израсла в гористата и зелена Мидия. За да я утеши, Навуходоносор заповядал да бъдат построени Висящите градини. Така разказват легендите. Такива сведения дават Диодор и други гръцки историци, но те са много оскъдни. Манускрипти от времето на Навуходоносор не споменават нищо за Висящите градини, макар че съдържат описания на двореца във Вавилон.

В архитектурно отношение Висящите градини представлявали четири- етажна пирамида. Четирите платформи били поддържани от колони, високи 27,75 м. Най-долната била с формата на неправилен четириъгълник, най-голямата страна била дълга 42 м, най-малката - 34 м. За да не се просмуква водата за поливане, повърхността на всяка платформа била покрита най-напред със слой тръстика, смесена с асфалт, след това с два слоя тухли, съединени с гипсов разтвор, а най-отгоре били разположени оловни плочи. Върху тях като дебел килим лежала плодородна земя. Върху нея били засадени различни дървета, храсти, цветя и треви. Пирамидата напомняла вечно цъфтящ зелен хълм. Във вътрешността на една от колоните имало тръби, по които водата от река Ефрат се изкачвала денонощно на най-горния етаж и оттам, стичайки се на ручеи и неголеми водопади, напоявала растенията на по-долните етажи.

През 331 г. пр. Хр. войските на Александър Македонски превземат Вавилон. Прославеният пълководец прави града столица на грамадната си империя. Именно тук, в сянката на Висящите градини, завършва земният му път през 339 г. пр. Хр. След неговата смърт Вавилон постепенно запада. Западат и великолепните градини. Водите на река Ефрат, които при наводнения се покачвали с 3-4 метра, разрушават основите на колоните, платформите се сриват.

Съвременните историци доказват, че когато войниците на Александър Македонски достигнали плодородната земя на Месопотамия и видели града, останали поразени. След като се върнали в своята родина, те разказали за чудните градини и дървета в Месопотамия, за двореца на Навуходоносор и Вавилонската кула. Разказите им разпалват въображението на поетите и древните историци, които смесват всички тези разкази в едно цяло - в едно от 7-те чудеса на света.

През ХХ век някои от тайните, които крият легендите за Висящите градини, са разбулени. Но археолозите все още се опитват да съберат достатъчно сведения, за да направят заключения за точното им местоположение, за истинските причини за тяхното създаване, системата на напояване и т. н. Единствената следа от грандиозния някога паметник на инженерната мисъл, открита благодарение на разкопките на Робърт Колдуел през 1898 г., е мрежата от пресичащи се траншеи близо до иракския град Хила на 90 км от Багдад.

бта.бг